„Dead Lover“ (2025) е канадска независима комедия с елементи на хорър, научна фантастика и романтика, която се отличава с крайно стилизиран и експериментален подход към класическия „Франкенщайн“ мотив. Филмът е написан, режисиран, продуциран и с участието на Грейс Гловицки, в съавторство с Бен Петри, а премиерата му се състоя на 24 януари 2025 г. на фестивала Sundance, където дебютира в секцията Midnight. По-късно е показан на редица фестивали като Rotterdam и SXSW, преди да получи ограничено разпространение в Северна Америка през 2026 г.
Историята проследява самотна гробарка, която живее в свят, обсебен от смъртта и разложението, но мечтае за любов и близост. Животът ѝ се променя, когато среща мъжа на мечтите си, но романтичната им история е трагично прекъсната, когато той умира при нелеп инцидент в морето. Обзета от скръб и обсесия, тя предприема серия от абсурдни и почти алхимични експерименти, за да го върне към живот, като постепенно се размиват границите между любов, лудост и телесен ужас. В основата на сюжета стои идеята за създаване и разрушение на живота, разгледана през абсурден, черно-комичен и понякога гротесков филтър.
В главната роля Грейс Гловицки изгражда едновременно ексцентричен и емоционално уязвим образ, който стои в центъра на целия хаотичен свят на филма. До нея Лия Доуз, Лоуън Мороу и Бен Петри допълват малкия, но функционален актьорски състав, който често се движи между театралност и импровизационен стил на игра. Именно тази комбинация засилва усещането, че филмът съзнателно разрушава традиционните правила на разказване.
Една от най-отличителните черти на „Dead Lover“ е визуалният му стил. Операторската работа на Рейн Вермете умишлено имитира естетиката на ранното цветно кино, като използва грубо осветление и почти „ръчно“ изглеждащи декори, за да създаде усещане за изкуствена, но хипнотична реалност. Музиката на U.S. Girls допълва този свят с емоционален и понякога странно романтичен тон, който контрастира с телесния хорър и абсурдните ситуации.
Филмът получава смесени реакции. Част от критиците го определят като смел и оригинален експеримент, който съчетава феминистка перспектива, черен хумор и телесен хорър по необичаен начин. Други обаче смятат, че неговата стилизация и нарочно хаотичен тон ще бъдат трудни за по-широка публика. Въпреки това „Dead Lover“ се откроява като едно от най-нетипичните жанрови заглавия на 2025 година, което не се страхува да бъде странно, гротескно и емоционално крайно.
В крайна сметка „Dead Lover“ не е традиционен хорър или романтична драма, а експериментално кино за обсесията, загубата и границите на човешкото тяло. Това е филм, който разделя публиката, но точно в това се крие и неговата сила – той не търси компромис, а пълна стилистична и емоционална крайност.
